Ромен Гари >> Лиричните клоуни

самотата не е да живееш сам, а да обичаш сам

   – Отче наш, който си на небето – замоли се той. – Дай ни да се издигнем! Позволи ни да стигнем повърхността и стори ни повърхностни! Дай ни само милиметър дълбина и позволи ни най-сетне да бъдем прости като добрутро! Върни ни вкуса към розите и синевата, към нежността и прелестта, и научи ни що да правим с куче, с лес, със залез, с птича песен!... О ти, вездесъщи... който си на небето, научи ни на поточе и на дрямка в тревата, върни ни тревата, тревичката между зъбите и туфата под главата!... Спаси ни от черното и бялото, помири ни със сивото и с нечистото, запази всичката чистота за Себе си, и научи ни да ни е доста другото! О, Ти, всемогъщи, дай ни леконравно момиче и как да си служим с него!... Върни ни светлината лунна, върни ни валса, и позволи ни пред жена да коленичим без насмешка!... О, Ти, съвършено неправдоподобни по няколко линии, върни ни серенадата и въжената стълба, сонета и изсъхналия лист сред листите на книгата и постави Ромео и Жулиета в Кремъл...

Издателство Леге Артис

Лиричните клоуни в Хеликон

Лиричните клоуни в Books.bg