Херман Брох >> Смъртта на Вергилий

Съдбата на Вергилий – псалмопеецът на самовлюбените римски божества

   Борбата на героя за побеждаването на страха от Смъртта добива характера на процес, чиито най-важни фази са: разруха на естетическата ценностна система у Вергилий; издигане на това лично изживяване до прозрение за нищожността на всеки порядък; и възвръщане на увереността в божието битие чрез пророческо съзерцание на една нова ценностна действителност. Тази „сонатна форма“ на романа засилва надсловесните внушения, съдържащи се в тематичните повторения, в символиката на цветовете и четирите природни стихии и в особения лиричен изказ на повествованието.
   Възникнал от случаен конкретен повод, романът „Смъртта на Вергилий“ става една от най-абстрактните, най-съкровените и най-философските литературни творби на XX век. Той се занимава не толкова със смъртта на един велик поет, колкото с преодоляването на разрушителните сили, които предизвикват страх и угнетение на човешкия дух.
   Романът на Херман Брох подтиква към опознаване на собственото място на тази земя, а това ще рече и във Вселената. Защото „онзи, който е оставил зад гърба си първата врата на уплахата, се озовава в преддверието на действителността и започва да разбира всеобщата необходимост, необходимостта от всички дела като потребност на собствената душа“. От творбата на Брох вее ведрост – отвъд радостта и тъгата; тя е поема за себепостигането и себепознанието, поема за вътрешното освобождение от теснотата на видимия свят. Венцеслав Константинов

Издателство Захарий Стоянов

Смъртта на Вергилий в Хеликон

Смъртта на Вергилий в Books.bg