най-добрите приятели. Хората все ме питат знаел ли съм за Тайлър Дърдън.
Заврял дулото на пистолета в гърлото ми, Тайлър казва:
– Ние всъщност няма да умрем.
Напипвам с език дупките на заглушителя, които пробихме в дулото. Шумът при изстрел се предизвиква най-вече от разширяващите се газове и мъничкият звуков бум на куршума се дължи на високата му скорост. За да направиш заглушител, просто пробиваш дупки в дулото на пистолета. Много дупки. Газовете излизат през тях и скоростта на куршума пада под тази на звука.
Ако пробиеш дупките кофти, пистолетът ще ти отнесе ръката.
– Това не е истинска смърт – казва Тайлър. – Ние ще се превърнем в легенда. Никога няма да остареем.
Избутвам с език дулото към бузата си и му казвам:
– Тайлър, мислиш ни за вампири.
Сградата, върху която се намираме, след десет минути няма да я има. Вземате деветдесет и осем процентов концентрат на димяща азотна киселина и го смесвате с три пъти същото количество сярна киселина. Правите това в ледена баня. После добавяте глицерин капка по капка с пипета. Получавате нитроглицерин.
Знам го, защото Тайлър го знае.
Смесвате нитроглицерина с талаш и получавате хубав пластичен експлозив. Много хора го смесват с памук и добавят английска сол за сулфат. И така става. Някои използват парафин в комбинация с нитроглицерина. За мен парафинът никога, ама никога не е вършил работа.
И така, двамата с Тайлър сме на върха на Паркър Морис Билдинг, дулото е в устата ми и чуваме трошене на стъкла. Поглеждам през ръба. Денят е облачен – дори и на тази височина. Това е най-високата сграда в света – на тази височина вятърът е винаги студен. Тук, на високото, е толкова тихо, че започваш да се чувстваш така, сякаш си някоя от онези маймуни в Космоса. Вършиш си дребната задачка, за която си обучен.
Дърпаш лост.
Натискаш копче.
Нищичко не разбираш от това, а после просто умираш...
Преводач Светлана Комогорова
Издателство Ера
Боен клуб в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар