Ю.: Не са ли и „Бартълби, писарят”, и „Били Бъд, морякът” две „мълчаливо” революционни произведения, що се отнася до невъзможността да се приеме подобна „жертва”, или всяко общество продължава да се нуждае от нея?
Т.: Не мисля, че според Мелвил обществото се нуждае от тази жертва. Нуждата е такива жертви да не се дават. Дали Били Бъд и Бартълби са революционери и на какво равнище? „Бих предпочел да не...” на Бартълби не е евфемистичен израз на бунт и неподчинение (не е една по-учтива форма на „Няма пък!” и „Майната ви!”), не е опит да командва и манипулира околните от някаква социална позиция (по схемата „Молбата на кралицата е заповед”). Той действа на нивото на самите условия за възможност на социалните позиции и неприемането е в тази условна форма именно затова, а не от добро възпитание.
Сред действията вътре в рамките, зададени от тези условия, няма такава опция. Бартълби не е нито бунтар, нито престъпник, а е съвсем порядъчен човек – и всъщност може би по-порядъчен, отколкото се очаква. А изпълнителният Били Бъд е толкова далече от бунта, колкото човек може да си представи, невинно и неграмотно същество, чието насилствено действие е спонтанна самозащита, довела до фатална случка („Самопознанието у него отсъстваше или беше най-много толкова, колкото бихме имали основание да припишем на едно санбернарско куче”). Жертвен агнец, но пожертван напълно безсмислено – и все пак закономерно. И затова книгата, разбира се, е заклеймяваща спрямо всичко, което е довело до тази жертва.
А.: Питането над „условие за възможност” е добра опорна точка за преместване на Земята, или поне за промяна на целия социален свят. Така че може би, точно в този смисъл, и Били, и Бартълби, и Хърман са революционери.☺
(Юлиан Жилиев, Тодор Петков и Антоанета Колева; Литературен вестник)
Преводач Тодор Петков
Издателство Критика и хуманизъм
Били Бъд, морякът. Бартълби, писарят в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар