Културните трансмисии, литературния канон, маргиналните автори и текстове, въпросите на идентичността, идеологията, националните символи, културната интимност
Кога започва селектирането на корпуса от канонични текстове, структурирането на „високо” и „ниско” литературно пространство? Защо една съществена част от стихотворенията на 40-те и 50-те години на XIX век се оказва обвързана с етикета на лошия вкус и поетическото бездарие?
Този текст се опитва да доуплътни образа на периода, наречен Българско възраждане, допускайки, че в неговите предели има място както за храбри мустакати типове с оръжие в ръка, така и за по-семпли персони – любовници, хедонисти, „еволюционисти”. Тяхното преимущество вероятно е тъкмо в невъзможността да се превърнат в национални митове.
Издателство Кралица Маб
Няма коментари:
Публикуване на коментар