Една от десетте творби на Туве Янсон за възрастни. Но не по-малко магическа... За малкия остров, на който баба и внучка заедно умуват и лудуват
Една сутрин, преди да се съмне, в стаята за гости стана студено. Бабата придърпа рогозката и откачи няколко дъждобрана от стената, но това не помогна. Тя предположи, че е заради блатото. Блатата са странно нещо. Пълниш ги с камъни, пясък и стари дънери и най-отгоре си правиш място за цепене на дърва, но те въпреки това продължават да се държат като блата. Рано напролет издишват леден дъх и се покриват със собствена мъгла като напомняне за времето, когато са имали черни езерца и недокоснати стръкове острица. Бабата погледна към керосиновата печка, която беше угаснала, и към часовника, който показваше три след полунощ. След това тя стана и се облече, взе бастуна и слезе по каменното стълбище.
Беше мъртвешки тиха нощ и й се беше приискало да послуша ледените потапници…
Издателство Дамян Яков
Няма коментари:
Публикуване на коментар