Греъм Грийн >> Пътешествия с леля ми

Метаморфозно повествование за пътуванията на оттеглил се от делата пенсиониран банков чиновник и стар ерген Хенри Пулинг, който на погребението на майка си се запознава със своята ексцентрична, капризна, претенциозна и неуважаваща законите леля

– Ами ти? – попита леля Огъста. – Още ли си в банката?
– Не, пенсионирах се преди две години.
– Какво? Млад човек, а вече пенсионер! По дяволите, какво правиш с толкова свободно време?
– Отглеждам гергини, лельо Огъста.
Тя с царствен жест се извърна встрани и сякаш ме помете с въображаем шлейф.
– Гергини! Добре, че баща ти не е жив!
– Е, той наистина нямаше отношение към цветята. Смяташе, че всяка градина е похабен строителен парцел, и все изчисляваше колко спални една над друга би могъл да изгради на съответното място вероятно защото си беше поспалив.
– Спалните му бяха нужни не само за спане – каза леля ми доста грубо, с което ме изненада.
– Задрямваше на най-невероятни места. Спомням си как веднъж го намерих в банята…
– Ама в спалнята не спеше, а вършеше други неща – прекъсна ме леля Огъста. – Ето ти например си живо доказателство.
Започнах да разбирам защо родителите ми така настойчиво избягваха леля Огъста. Майка ми не понасяше хора с такъв характер. В никакъв случай не бе пуританка, но обичаше всяко нещо да се казва и да се върши, когато му е времето: на масата разговаряхме за различни видове ястия – евентуално за цените на хранителните стоки; когато отивахме на театър, през антракта разменяхме мисли за пиесата или за други постановки; на закуска обсъждахме новините. Ако случайно разговорът се отклонеше, тя много умело го връщаше в правите релси. Обикновено казваше: „Скъпи, сега не му е времето…“

Издателство Колибри

Пътешествия с леля ми в Хеликон

Пътешествия с леля ми в Books.bg

Книгата е филмирана изключително успешно от Джордж Кюкор с Маги Смит в ролята на леля Огъста, за което актрисата е номинирана за Оскар.