Симеон Радев >> Строителите на съвременна България [ Т. 1-2 ]

Ето, старите дейци умират, без да са оставили никакви писани възпоминания; от техните разкази се образува само една устна традиция, която ще премине у потомците с всичките преувеличения и багри, които може да й придаде политическата страст

***

Стамболов, който през цялата нощ бе водил преговори със София, легна призори да спи върху една маса на телеграфната станция. На часа 7 го събудиха, за да говори с Видин. На апарата се явиха Любомски, Узунов и Белинов. Те му съобщиха декларацията, която вечерта бяха изпратили до Груева и Климента. Стамболов ги поздрави, че се присъединяват към голямото народно движение, но те заявиха веднага, че не искат да се присъединят към никого:
„Ние действуваме като войници и да се бъркаме в династически въпроси считаме себе си не в право.“
Стамболов възрази:
„Защитата на княза не е дело партизанско, защото той е княз на всички българи.“
После им заповяда:
„Предлагам ви от мое име и от името на главнокомандующия да пратите депутация, за да приеме княза и да го отведе във Видинската крепост. Ако това не направите, ще бъдете отговорни.“
Те отказаха, позовавайки се на формулата, която бе изнамерил Белинов, че трябва да се чака съставянето на едно „истинско народно министерство“.

Заявлението им бе изрично. Те казаха:
С дълбоко съжаление ние повтаряме, че да приемем княза във Видин не можем. Това е нашето дълбоко убеждение.“
Стамболов знаеше, че дълбоките убеждения на Любомски не са трайни. За да го стресне, той му съобщи, че софийските детронатори искат милост.
„Срам ме е да чета телеграмата им, дотолкова са жалки“, казваше той.
Усилието му бе сега да склони Видинския гарнизон да се подчини на Муткурова, за да не се делят силите. Ироничен, той претълкува колебанията на Любомски.
„Види се, Видин има тия особени свойства да кара военните да подражават примера на Пазвантоглу.“
Любомски и другарите му продължаваха да мълчат. Стамболов изгуби за минута търпение:
„Молих ви, не искате да ме чуете; заповядах ви, не изпълнихте заповедта. Правете каквото обичате.“
Но после пак почна с увещания, поласка Любомски, че бил юнак. Накрай свърши с едно призвание от миналото:
„Един исторически пример ми иде на ума. Сега, както България е разделена на няколко царства, прилича на същата оная България, която погина под турското владичество.“...

Издателство Захарий Стоянов

Строителите на съвременна България [ Т. 1-2 ] в Хеликон

Строителите на съвременна България [ Т. 1-2 ] в Books.bg