Ървин Ялом >> Проблемът [на] Спиноза

През 1656 г., когато е само на 24 години, Спиноза е отлъчен от еврейската общност в Амстердам заради неортодоксалните си възгледи. Проблемът на Спиноза е, че в разсъжденията си за религиите и политическото управление той е изпреварил времето си с няколко столетия

– Баща ми бе изгорен на кладата само преди година. И знаеш ли какво беше престъплението му? Откриха страници от Тората, заровени в земята зад дома ни. Скоро след това беше убит и братът на баща ми, бащата на Якоб. Оттогава ме гложди един въпрос. Що за свят е този, в който синът усеща миризмата на бащината си горяща плът? Къде е Бог, който е създал този свят? Защо позволява подобни неща? Кощунство ли е да си задавам такива въпроси? – Известно време Франко се взира в очите на Спиноза, сякаш търси да види нещо дълбоко в тях, а после продължава: – Със сигурност човек, чието име означава „благословен“ – Бенто на португалски и Барух на иврит, – не би отказал да разговаря с мен.
Спиноза кима умислено.
- Ще разговарям с теб, Франко. Утре, по пладне.
- В синагогата ли? – пита Франко.
- Не, ела тук, в дюкяна. Ще е отворен.
- В дюкяна? Как така ще е отворен? – намесва се Якоб. – Нали е шабат?
- По-младият ми брат Габриел ще представи семейство Спиноза в синагогата.
- Ами свещената Тора? – настоява Якоб, без да обръща внимание на Франко, който го тегли за ръкава. – Тя повелява да не работим на шабат, да посветим този свят ден на молитви към Него и на мицви, на добри дела.
Спиноза се обръща към Якоб и с мек глас го пита, както учител свой ученик:
- Кажи ми, Якоб, вярваш ли, че Бог е всесилен?
Якоб кима.
- А че Бог е съвършен? Цялостен в Себе си?
Якоб отново се съгласява.
- Тогава несъмнено ще се съгласиш, че по дефиниция едно съвършено и цялостно същество няма потребности, недостатъци, нужди и желания. Не е ли така?
Якоб се замисля и след известно колебание кима предпазливо. Спиноза забелязва по устните на Франко едва видима усмивка.
- Тогава – продължава Спиноза – смея да твърдя, че Бог няма желания по отношение на това как да го възхваляваме, нещо повече – Той едва ли има желание изобщо да Го възхваляваме. Позволи ми в такъв случай, Якоб, да обичам Бог по собствения си начин.
Очите на Франко се разширяват. Обръща се към Якоб с поглед, който сякаш казва: „Виждаш ли, виждаш ли? Това е човекът, когото търся“.

Издателство Хермес

Проблемът [на] Спиноза в Хеликон

Проблемът [на] Спиноза в Books.bg