сряда, 17 октомври 2012 г.

Артър Милър >> Фокус

Роман за превъплъщенията, бездушието и изкривения поглед. Защото се изисква доста смелост да застанеш пред огледалото на реалността и да видиш себе си...

Нападателят замахна със свободната си ръка, сякаш отново да удари непознатата. Тя отново завика полицията. Само че сега тонът й беше умоляващ, плачът й отекваше в мрака. Нюман, който стоеше на двайсетина метра от нея, я
чуваше как се задъхва от страх. Тя се обърна към неговия прозорец.
Сигурно бе забелязала, че преди няколко секунди някой е вдигнал щорите.
Нюман бързо отстъпи назад.
– Полисия!
Той си спомни, че не си е сложил чехлите, и си помисли: „Не мога да изляза бос на улицата и да защитя нещастницата.“ Пък и никой от
съседните къщи не си беше подал носа навън. Прецени, че дори да се обади на полицията, докато униформените дойдат, жената и нападателят вероятно вече щяха да са изчезнали, а той щеше да се черви и да обяснява защо е вдигнал толкова шум за нищо. Двамата, вкопчени един в друг, сега се намираха на около половин метър от моравата пред къщата му. Не виждаше лицето на жената, защото уличната лампа беше зад нея, но преди малко, когато така внезапно бе изтръгнат от съня си, му се стори, че зърва очите й. Бялото се открояваше на фона на тъмната й кожа, тя безпомощно поглеждаше ту към неговата, ту към съседните къщи, откъдето несъмнено я наблюдаваха хора. Ала Нюман отстъпи назад и се отдалечи от прозореца, макар непознатата да продължаваше да крещи за помощ. Обърна се в мрака и излезе от стаята. Отново проехтя вик: 
– Полисия!

Издателство Ера

Фокус в Хеликон

Фокус в Books.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар