Иля Илф и Евгений Петров >> Дванадесетте стола. Златният телец

„Моля да не забравяте, че вие живеете в един промеждутък от време заедно с Остап Бендер - каза тъжно великият комбинатор.”

Девойката, облечена в дълъг жакет, обшит с лъскав черен ширит, прошепна нещо на мъжа и пламнала от свян, запристъпва бавно към Иполит Матвеевич.

– Другарю – каза тя, – къде тук...

Мъжът с шаячното сако радостно въздъхна и неочаквано за самия себе си викна:

– Може да се извърши регистриране!

Иполит Матвеевич погледна внимателно преградката, зад която стоеше двойката.

– Раждане? Смърт?

– Да се регистрира брак – повтори мъжът с шаячното сако и смутено се огледа.

Девойката прихна да се смее. Всичко отиваше на добре. Иполит Матвеевич се залови за работа с ловкостта на фокусник. Записа със старчески почерк имената на новобрачните в дебелите книги, строго разпита свидетелите, за които младоженката изтича на двора, дълго и нежно дъха върху квадратните печати и като се понадигна, ги натисна върху измачканите паспорти. Когато получи от младоженците две рубли и издаде квитанция, Иполит Матвеевич каза усмихнат: “За извършване на тайнството” и се изправи в целия си прекрасен ръст, изпъчил по стар навик гърди (навремето той носеше корсет). Широки жълти слънчеви лъчи лежаха на раменете му като еполети. Видът му бе малко смешен, но необикновено тържествен. Двойно вдлъбнатите стъкла на пенснето му излъчваха бяла прожекторна светлина. Младите стояха като телета.

– Млади хора – заяви важно Иполит Матвеевич, – позволете ми да ви поздравя, както се казваше преди, със законния брак. Много, мнноого ми е приятно да гледам такива млади хора като вас, които, хванати за ръце, вървят към постигане на вечните идеали. Много, мнноого ми е приятно.

След като произнесе тази тирада, Иполит Матвеевич стисна ръце на новобрачните, седна и твърде доволен от себе си, продължи четенето на книжата от класьор № 2...

Издателство Труд

Дванадесетте стола. Златният телец в Хеликон

Дванадесетте стола. Златният телец в Books.bg