Наричаха я така, защото приличаше по лице на една кадъна от близкото село – постоянното присъствие на градския седмичен пазар, мургава, с живи пъстри очи, шумна, превърнала се в добрия нишан на понеделнишкия ден. Близките й викаха Муша. Иначе името й беше Мария. Но повечето го бяха забравили и се обръщаха
към нея с прякора, от което тя не се сърдеше. Понякога двете с кадъната, чието име не по свое желание носеше, се засичаха на пазара и се поздравяваха сърдечно. Едната се обръщаше с „Милна сестро!“, другата с „Адашко, живо да ти е името“. Разменяха си по някоя глума и всяка хващаше пътя си.
– Мари, невесто, ти знаеш ли какво значи името ми? – попита туркинята веднъж своята съименница.
– Не знам – призна си жената. – И какво?
– Пролет! – почти тържествено изрече истинската Рабие, с което искаше да каже, че следва да й е благодарна за това красиво и многозначително прозвище.
– Запролетила ми се е главата. Па я си виках, че иде от рабиня, роб. То пò ми прилега, да ти кажа правичката – отговори прекръстената на Пролет Мария, или Муша, или Муша бабина-Невенина по името на майка й, известна на всички като Рабие.
– Защо, невесто? Кое, мори, ти е робството?
– Ооо, ако знаеш, мила кадънко, каков вадидушник вода – темерутин за девет села! – не скри Муша истината за половинката си.
– Знаеш ли какво ще те науча?
– Какво? – не че вярваше на нещо, но Муша бабина-Невенина беше готова на всякакви съвети по въпроса.
– Да му завиеш оглавта. Нали разбираш? Като на некой пощръклел вол. Завий му въжето около рогата, пусти го да пасе, па ти си гледай здравето.
Трето издание
Издателство Жанет-45
Яловата вдовица в Хеликон
Яловата вдовица в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар