сряда, 24 октомври 2012 г.

Бойка Асиова >> Яловата вдовица

"... Героите ти? Не, не бих ги нарекла колоритни. Бога ми, безмерно истински, красиви, благородни - толкова са мили, добри, себе си, толкова си личи, че ги обичаш, че ми се ще, като ги срещнеш, да им кажеш много здраве от мене." Пенка Ангелова, читателка, село Ведрина, Добричко, из писмо за "Яловата вдовица"

Рабието се зарече пред себе си, че ще разбере докрай всичко.
Наричаха я така, защото приличаше по лице на една кадъна от близкото село – постоянното присъствие на градския седмичен пазар, мургава, с живи пъстри очи, шумна, превърнала се в добрия нишан на понеделнишкия ден. Близките й викаха Муша. Иначе името й беше Мария. Но повечето го бяха забравили и се обръщаха
към нея с прякора, от което тя не се сърдеше. Понякога двете с кадъната, чието име не по свое желание носеше, се засичаха на пазара и се поздравяваха сърдечно. Едната се обръщаше с „Милна сестро!“, другата с „Адашко, живо да ти е името“. Разменяха си по някоя глума и всяка хващаше пътя си.
– Мари, невесто, ти знаеш ли какво значи името ми? – попита туркинята веднъж своята съименница.
– Не знам – призна си жената. – И какво?
– Пролет! – почти тържествено изрече истинската Рабие, с което искаше да каже, че следва да й е благодарна за това красиво и многозначително прозвище.
– Запролетила ми се е главата. Па я си виках, че иде от рабиня, роб. То пò ми прилега, да ти кажа правичката – отговори прекръстената на Пролет Мария, или Муша, или Муша бабина-Невенина по името на майка й, известна на всички като Рабие.
– Защо, невесто? Кое, мори, ти е робството?
– Ооо, ако знаеш, мила кадънко, каков вадидушник вода – темерутин за девет села! – не скри Муша истината за половинката си.
– Знаеш ли какво ще те науча?
– Какво? – не че вярваше на нещо, но Муша бабина-Невенина беше готова на всякакви съвети по въпроса.
– Да му завиеш оглавта. Нали разбираш? Като на некой пощръклел вол. Завий му въжето около рогата, пусти го да пасе, па ти си гледай здравето.

Трето издание

Издателство Жанет-45



Няма коментари:

Публикуване на коментар