Имаше едно време...
– Един цар! – ще кажат веднага моите малки читатели.
– Не, деца, сгрешихте. Имаше едно време един къс дърво.
Не беше луксозно дърво, а обикновено парче от купа, от онези, които през зимата се слагат в печките и камините, за да запалят огъня и да затоплят стаите.
Не знам какво се случи, но факт е, че в един прекрасен ден този дървен къс попадна в дюкяна на стар дърводелец на име майстор Антонио, макар че всички го наричаха майстор Череша заради върха на носа му, които винаги беше лъщящ и морав като зряла череша.
Майстор Череша щом видя парчето дърво целият засия, потърка доволно ръце и измърмори полугласно:
– Това дърво дойде точно навреме, ще ми послужи, за да направя крак за масичка.
Речено-сторено, веднага взе наточената тесличка, за да сваля кората и да го поодялка, но преди да нанесе първия удар, застина с ръка, вдигната във въздуха, защото чу тъничко гласче, което умолително каза:
– Не ме удряй много силно!
Представете си как се почувства онзи добър старец майстор Череша
Обходи с уплашени очи стаята, за да види как така и откъде излезе това гласче и не видя никого! Погледна под тезгяха – никой, погледна в гардероба, който винаги беше затворен – никой, погледна в коша с талаша и дървените стърготини – никой, отвори входната врата на работилницата, за да хвърли едно око на улицата – никой. Е, следователно?...
– Разбрах – каза тогава, като се смееше и чешеше по перуката, – ясно е, че това гласче съм си го въобразил аз. Да се захващам отново на работа.
И като взе тесличката в ръка нанесе тържествен удар върху дървения къс.
– Ох! Причини ми болка! – изпищя, оплаквайки се същото гласче.
Този път майстор Череша остана изумен, ококори очи от страх, с широко отворена уста и с език, увиснал чак до брадичката му, като гипсова маска във фонтан, изобразяваща лице, от чиято уста изтича вода...
Издателство Труд
Приключенията на Пинокио в Хеликон
Приключенията на Пинокио в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар