сряда, 24 октомври 2012 г.

Пиер Розанвалон >> Контрадемокрацията

Провокацията в анализа на Розанвалон е в преобръщането на страховете ни. В невероятния изблик на контрадемократична активност днес – в епохата на интернет и неправителствените организации, на самодейните експертизи и гражданските неподчинения, на хроничните скандали и информационните „течове” – авторът вижда не упадък на демокрацията, а напротив, доказателство за това, че тя е жива и се приспособява към съвременния свят

Демократичният идеал вече властва повсеместно, но режимите, които се позовават на него, почти навсякъде предизвикват силни критики. Това е големият политически проблем на нашето време.
Затова и подронването на доверието на гражданите в управляващите и в политическите институции е сред най-изучаваните от политическата наука явления през последните двайсет години. Редица сериозни изследвания,както национални, така и сравнителни, ясно установяват диагнозата. Изобилстват и трудовете, посветени на
развиващата се тенденция към абстенционизъм, отказ от гласуване.
Многозначителен е фактът, че проблемът не отминава дори новите демокрации, както може да се види от случващото се в бившите
комунистически страни в Източна Европа и от преобладаващото положение в бившите диктатури от Азия и Латинска Америка. Как да си обясним тези факти, обикновено приемани като признак на „криза“, „разстройство“, „безразличие“ или „повреда“? Преобладаващите днес тълкувания говорят – често безразборно – за ефекти от надигането на индивидуализма, за зиморничаво затваряне в личната сфера, за отслабване на политическата воля и все по-голямо откъсване на елитите от народа...

Издателство Изток-Запад



Няма коментари:

Публикуване на коментар