понеделник, 19 ноември 2012 г.

Богомил Герасимов >> Кукулкан слиза от небето

Пътешествие към миналото и загадките на една удивителна и малко позната култура - народът Мая, - която продължава упорито да крие тайните си

   Часовникът ме подканя да бързам. Знам, че маите са много точни в изчисленията си и Кукулкан ще слезе от небето според разписанието. Пътува със скоростта на светлината и престоят му няма да продължи повече от няколко минути. Не искам да го изпусна.
   Бях си избрал предварително наблюдателен пост – една малка постройка, наричана “Платформа на орлите”, близо до входа за стадиона. Кацвам и аз върху нея. Все ми се струва, че ще стана свидетел на някаква зрителна измама. Нима е възможно Кукулкан наистина да слезе от небето, дори и символично? Не ми остава много време за мислене. Шумът пред пирамидата затихва.
   Не мога да кажа кога започна, но ръбът на върха на северното стълбище, което гледа към Сеноте саградо, внезапно пламна.
Слънчевите лъчи огряват само него, сякаш нечия ръка насочва невидим прожектор. Секунди или минута по-късно светва и ръбът на стълбището на по-долната тераса. Блестящата ивица от ярка светлина пълзи бавно към основата на пирамидата, където я очаква огромна скулптурна фигура на Пернатата змия. Скоро и тя се облива в светлина. Така на фона на потъналата в сянка стена на пирамидата “тялото” на божеството се съединява с главата.
   Кукулкан бе слязъл на земята.
   Посрещачите са вцепенени. Никой не помръдва. Пернатата змия не бива да се безпокои по време на краткия є престой. Не поглеждам часовника. Не мога да кажа секунди или минути продължи тази невероятна гледка. Виждам, че Кукулкан вече си тръгва. Първо “загасва” змийската глава. Блестящата ивица започва да се отдръпва към върха на пирамидата и изведнъж изчезва. Замина си така неочаквано, както и пристигна.

Издателство Труд



Няма коментари:

Публикуване на коментар