Здравка Евтимова >> Пернишки разкази

Здравка Евтимова шеговито нарича себе си "влаков" писател – голяма част от ранните й разкази са написани в купетата на влаковeте, пътуващи между Перник (градът, в който живее) и София (градът, в който работи)

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ СЛЕД НОЩНИЯ ВЛАК

   Тя беше минавала хиляда пъти пътя до гарата – някои от паветата бяха откъртени, наоколо растеше трева, кротка трева, която едва ли щеше да дочака друга пролет. Някога тук имаше тополи, стари, огромни, там гарваните свиваха тежки гнезда. През лятото реката почти пресъхваше и водата в малките локви ставаше жълта от слънцето. Жаби и гарвани жадно преглъщаха сухия въздух. Таня обичаше лятото, с тежките тополи, и цял месец боледува, когато ги
отсякоха.
   „Ще те заведа при друга гора“, беше й казал Михаил, който винаги изпълняваше обещанията си. „Ето“, каза й той след няколко седмици. На най-обикновен лист хартия беше надраскал с цветни моливи стари дървета и бяла изсъхнала река между тях. Гарваните в неговата рисунка бяха сини и в цялата му картина валеше дъжд. В долния ъгъл, почти невидими, сини като гарваните, имаше букви. „Подарявам ти този дъжд“ – казваха те. Михаил замина на работа в Италия, после в Холандия, а Таня продаваше сребърни бижута в магазинчето на пътя към гарата...

Издателство Жанет-45

Пернишки разкази в Хеликон

Пернишки разкази в Books.bg