Стивън Кинг >> Тъмната кула: Вихър през ключалката

Стивън Кинг отново се развихря с пълна сила и прави онова, което умее най-добре: да омагьосва и да пренася в незнайните светове на миналото и на бъдещето. Ню Йорк Таймс

Докато мъдрувах върху редактирането на „22 ноември 1963”, отново започнах да мисля за Средния свят. И да го сънувам. В общи линии вече бях разказал за приключенията на Роланд, Джейк, Еди, Сузана и Ко от момента, в който те напускат Изумрудения град, и повторната ни среща с тях в покрайнините на Кала Брин.

Но какво ли се е случило с тях междувременно?

Хрумна ми, че са попаднали в окото на страховита буря... и полека-лека във въображението ми заизникваха образи и картини. Зърнах как от облак жълтеникав прах изникват ездачи. Зърнах човешки глави, набити на колове. Зърнах тресавище, в което дебнат опасности и страхотии. Зърнах достатъчно, за да ми се прииска да видя останалото. Накратко, аз се върнах при моите приятели от ка-тета. Резултатът е „Вихър през ключалката”. Стивън Кинг

Издателство Плеяда

Тъмната кула: Вихър през ключалката в Хеликон

Тъмната кула: Вихър през ключалката в Books.bg