Дейвид Мичъл >> Хилядите есени на Якоб де Зут

Империя, която се е затворила за света за век и половина. Никой неин поданик не може да излезе извън пределите й, чужденците не се допускат, религиите им са забранени, а на идеите им се гледа с подозрение. Държавата е Япония...

   – Как иначе – горещи се Даниел Сниткър – да получи човек справедливо възнаграждение за ежедневните унижения, на които ни подлагат тия дръпнатооки пиявици. “Като не плащаш на слугата, той сам си плаща”, казват испанците, и дявол да го вземе, поне в това са прави. Защо сте толкова сигурни, че след пет години компанията още ще съществува, за да ни плати? Амстердам е на колене; корабостроителниците ни са празни, манифактурите – замлъкнали; житниците ни – плячкосани; Хага е сцена на подскачащи марионетки, дърпани от Париж; пруските чакали и австрийските вълци се хилят по границите ни; бога ми, от лова на птички при Кампердаун насам останахме морска нация без флота. Британците превзеха Добра надежда, Коромандел и Цейлон без едно цуни-ми-задника и че Ява е следващата тлъста коледна гъска, е ясно като бял ден! Без неутрални задници като този – презрително свива устни и кимва към капитан Лейси, - майчице, как ще гладува Батавия. В такива времена, Форстенбос, единствената гаранция на човека е продаваемата стока в склада. Иначе защо, за бога, сте тук?

   Старият фенер с китова мас се поклаща и пращи…

Издателство Прозорец

Хилядите есени на Якоб де Зут в Хеликон

Хилядите есени на Якоб де Зут в Books.bg