Иван Динков >> Навътре в камъка

„горчивото пространство от талант” Светлозар Игов

Какво са България и българите за него: "страна, в която винаги е имало мъжко месо за враните", но и "един народ подхвърля кости и гарвани опитомява"; "мой скептичен, мой лъган, мой достоен народ", но и "Господи, който си вечен, този народ е обречен"; "Проклет да бъде моят стих! С народа си се разродих!", но и "Страна, в която се родих, проклета да си в моя стих"; "народ - измислен, друг път - реален, на глас прочетен, но неразлистен, веднъж прехвален, друг път прежален - по тъмно ходи и тъмно мисли", но и "в надеждите му за България с цафара свири всяка вечер и пее българският стих". Отношение, което учените хора ще определят като амбивалентно, а самият той като "представа за родината, напръскана по веждите с катран".

Всъщност - този канон е зададен от Ботев с неговото "Отечество мило любя, неговия завет пазя, но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя". Това е формулата на трагичното наше родолюбие: "Отечество, плюс "но"! Иван Динков не се подмазва на народа си - той на жените не се подмазва, дори в "Признания пред Белла Цонева", та на нас ли... Владимир Янев

Издателство Жанет-45

Навътре в камъка в Хеликон

Навътре в камъка в Books.bg