вторник, 5 февруари 2013 г.

Генчо Стоев >> Цената на златото. Завръщане

Човечеството естествено ще преживее и в новата безписмовна ера, но и то ще е основно ремонтирано. Мутирало. Както става ясно, моят оптимизъм е безграничен. Генчо Стоев

   Какво може да се купи с хилядо лири чисто злато? С две хиляди? А с голямата гевгирена къща сред селото? С многото казани тахан и шарлаган, с хектарите лозя и бъчвите с виното?
    Хадживраневите от Перущица ги имаха. Излезли из раята, те бяха искали да спечелят пари и достойнство. Намери се малко мая, случи се здраве и късмет, провървя им. Дори Исмаил ага Сулейманоглу, първенецът на турското село Устина, взе да им идва на гости. Той се падаше правнук на знатния спахия Сулейманоглу, прочутия султански рицар, участвувал в превземането на Будапеща, в потурчването на Родопите и дарен с чифлици в тоя край.
   За чест по-голяма от тая Хадживраневите не можеха да мислят. Но тъкмо добиха желаното, през един април синовете им отказаха гостоприемство на агата, забъркаха се във въстанието...
   Даскал Петър Бонев ги подмами. Нямал свой имот и злато, както думаше хаджи Враньо, имал само силен език и стара охтика, та затуй му било лесно да говори за "общо дело", за "свобода и смърт". Какво ще загуби? Чорбаджи Рангел Гичев, който водеше голямата сестра на Даскала, който бе харчил пред бога и пред хората, за да изучи своя паметлив и слабоват шурек, съжаляваше, че му е давал хляб, а не отрова.
   Всичко заради Даскала стана. И защо го направи той, щом като (тъй се разправяше) и самият се колебаел?
   Било през Велика събота - последния мирен ден. Рано призори към планината потеглили конници. Отивал Даскала с десетниците да огледа родопските пещери - стават ли за убежище.
   Там ги заварил светликът. Сами всред здрача на планинските гънки, всред нощната тишина, изостанала там, те чули как се надпяват хилядите петли на селото и видели златните православни кръстове на новата църква да блестят над едва порозовялата далечина. Слънцето било още скрито, само кръстовете искрели - като че те излъчвали кротката розова светлина, като че те самите раждали утрото.
   - Слушайте и гледайте! - рекъл Даскала, като спрял коня си и замрял. - Наслушайте се, нагледайте се! Само че защо нарекохме църквата "Архангел Михаил", а не "Свети Рогльо"?
   Рогльо не бил светия. На времето, когато се извършвало потурчването на околните села, ковачът Рогльо станал хайдутин, отървал Перущица, ала и сетне продължил хайдутлука. Не прилягало да бъде наричан светия...

Издателство Слово



Няма коментари:

Публикуване на коментар