Ти отмина...
Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен
и зима...
Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпичка синя.
Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга
почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях.
И затворих очи.
Вероятно да те преживея...
А душата виновно мълчи.
Само сянката мина през нея.
Само вятъра вейна едва.
Пиле някакво изписука...
Ах, каква,
ах, каква синева
сме забравили някога тука!
Издателство Жанет-45
Елегични изповеди в Хеликон
Елегични изповеди в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар