Тъй отсъствието на Коста минаваше почти незабелязано за мене. Но ето че една вечер, когато всички сме се прибрали в къщи, до слуха ми долита сигналът. Аз в миг скоквам, сякаш подхвърлен от пружина.
Майка ми изкърпва нещо до масата и ме поглежда с шеговит укор:
– Можеш ли да не чуеш? Коста, свири – шега работа ли е то?
А Коста нарежда:
„Дочко, Дочко бе! Дочко бе!“ – и целият сигнал трепти от набрана радост, готова света да залее.
Изхвръквам на улицата. Коста се доближава към мене и протяга ръка, треперещ от радост.
– Добър вечер! – казва той, цял разнежен от велики приятелски чувства, стиска ми ръката и трепери. А очите му – малките жълти очички – излъчват чудна, необикновена преданост, сякаш през целия разпус само за мене е мислил и само мене е сънувал. Тоя час той беше готов да умре за мене. И като се ухили широко, още веднъж произнесе:
– Добър вечер! – но сети се изведнъж за нещо и бързо измъкна от джоба си едно старо, дрипаво тефтерче. – Донесох ти армаган. Хубаво тефтерче… има много празни листове…
Едва сега виждах, че без него игрите ми са били бедни, дотегливи, сухи… Друго е с него – смях, викове, къпания в Дунава, походи из лозята… какво не!
Това наше приятелство, види се, не се харесваше на някои от уличните другари, та често се мъчеха да ни скарат, но не сполучиха... Приятели
Издателство Захарий Стоянов
Бедният Лука в Хеликон
Бедният Лука в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар