понеделник, 11 март 2013 г.

Дъглас Адамс >> Пътеводител на галактическия стопаджия

Винаги съм вярвал, че шансовете да разберем какво наистина става, са толкова абсурдно нищожни, че е най-разумно да кажем майната му на всичко и постоянно да си намираме работа. Дъглас Адамс

   Съществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.
   Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило.
   
   Разказът дотук.
   В началото бе създадена Вселената. Този факт разгневи силно много хора и сега се шири мнението, че това е била погрешна стъпка...

... Така например една цивилизация от свръхинтелигентни полиизмерни същества веднъж си построи гигантски суперкомпютър, наречен Дълбока мисъл, за да даде веднъж завинаги отговор на Вечния въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.
   В продължение на седем и половина милиона години Дълбока мисъл изчислява и пресмята и накрая обяви, че всъщност отговорът е Четиридесет и две. Ето защо се наложи да построят друг, още по-голям компютър, който да открие какъв е бил първоначалният въпрос.
   И този компютър, наречен Земя, бе толкова голям, че често го вземаха за планета – особено онези чудновати маймуноподобни същества, които бродеха по повърхността й в пълно неведение, че са просто част от една гигантска компютърна програма.
   И това е много странно, защото без знанието на този най-прост и очевиден факт е невъзможно да се обясни нищо от онова, което някога се е случвало на Земята.
   За съжаление обаче, миг преди дългоочакваният резултат да се появи на екрана на монитора, Земята най-неочаквано бе разрушена от вогоните, за да се отвори място – твърдяха те – за нов суперкосмически околовръстен път, и това сложи край на всички надежди да се открие някога смисълът на живота.
   Или поне така изглеждаше...

Издателство Бард



Няма коментари:

Публикуване на коментар