- Ама моля ви се, започнал той, погрижете се, постарайте се повечко, аз няма да ви оставя така - ще ви се отплатя, стократно ще ви възнаградя за услугата. За пръв път се кандидатирам, неопитен съм, никого не познавам от тази секция и във вас ми е само надеждата. Ако са нужни още позиви, бюлетини и пр., кажете да ви пратя.
- Бъдете спокоен. Всичко е наред - рекъл Дунката. - Всичко съм предвидил и направил, от нищо няма нужда освен... от малко пари да почерпим бежанците, дето живеят на края. Те са десетина гласа, но както речете.
Дал му пак малко средства Торбичков, дал му още бюлетини и хукнал по другите секции, а Дунката се заклатил към своята. Повъртял се малко из двора, изпушил цигара, две, влязъл веднъж в тъмната стаичка, колкото да се рече, и мръкнало-немръкнало, отишъл си у тях, впрегнал каруцата и хайде на воденица.
Кога приключил изборът и дошло време да късат пликовете - няма ни Дунка, ни маймунка. Броят бюлетини членовете на бюрото, кокорят очи другите застъпници, пише секретарят: толкова гласа са получени за този кандидат, толкова за онзи, а за Торбичков, който също пристигнал там - нищо. Нито един-едничък гласец! Изненада, значи, сюрприз и безобразие.
Разругал се човекът основателно, разпсувал се справедливо и даже почнал да кълне с пълно право, но помага ли нещо?
А Дунката цяла неделя мля една торба жито на воденицата. Не че нямаше ред да сипе, не че нещо друго, а просто тъй, за удоволствие. Коня си пасе край Тунджа, риба си лови, разходки си прави из околността и така нататък. Щом се прибра вкъщи, емнаха го приятели и познати, че най-много Калмукът.
- Е, е, е. Дунка, братчето ми, то бива, бива, ама чак пък толкоз артък не бива.
А той смига дяволито и дума:
- Какво да му правя бе, Калмук? Какво да му сторя, като го не ще народът? Хлапе. Зеленак. Никой не го знае, никой го не познава. Тъй ли се става депутат? Неопитност. Момчешка работа... Застъпник
Издателство Фондация "Чудомир" - Казанлък
Чудомир. Юбилейно издание в 6 тома в Хеликон
Няма коментари:
Публикуване на коментар