Константин Павлов >> Другия бряг: Стихове

За мен пунктуацията е текст. Тя съобщава гримасата, интонацията - не само в лингвистичен смисъл, а интонацията като печат на духа, който е по-силен от самото слово.... Константин Павлов

Дребните фанатици

А! - Не така!
Няма да ме освежат сълзите ви.
Каква ли пита-помен ще замесите
                                         с праха ми...
Всяка прашинка от моето тяло - помни!
Помни дяволския ви танц.
Кикотът, сламата, съчките.
Съчките!
Кладата.
Кладата!
(Пламъкът. Барабанът. Моят стон! -
Вашите сладострастни крясъци!)
Пепелта...
Не!
Всяка прашинка от моето тяло - помни!
Бяхте весели.
Извратено весели!
И се смеехте.
Сладострастно се смеехте.
(Агонията има еротична маска.)
Щяхте да ме обладаете върху самата клада,
ако пламъкът не бе изпърлил
                               похотливата ви козина.
Всяка прашинка от моето тяло - помни.
Проклинам папата и кардиналите
За вас - презрение - погнуса.

Издателство Жанет 45

Другия бряг: Стихове в Хеликон

Другия бряг: Стихове в Books.bg