А. П. Чехов >> Средство против впиянчване

Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват. Чехов

Шейничката лети като куршум. Въздухът, който разсичаме, ни удря в лицата, реве, свири край ушите ни, скубе ни, от злоба щипе до болка, иска да откъсне главите ни от раменете. От натиска на вятъра не може да се диша. Като че самият дявол ни е сграбчил в лапите си и с рев ни влачи в пъкъла. Околните предмети се сливат в дълга, устремно летяща лента… Струва ти се, че още един миг – и ще загинем!
– Надя, обичам ви! – казвам полугласно аз.
Шейничката започва да се плъзга все по-тихо и по-тихо, ревът на вятъра и съскането на плазовете не са вече така страшни, дъхът не се спира вече в гърдите и ние най-после сме долу. Наденка е ни жива, ни умряла. Тя е бледна, едва диша… Помагам й да стане.
– За нищо на света не се спущам втори път – казва тя, като ме гледа с широки, пълни с ужас очи. – За нищо на света! Едва не умрях!
След малко тя идва на себе си и вече въпросително наднича в очите ми: аз ли казах тия три думи, или й се е сторило сред шума на вихъра? А аз стоя до нея, пуша и внимателно разглеждам ръкавицата си.
Тя ме хваща под ръка и ние дълго се разхождаме около хълма. Вижда се, че загадката не й дава мира. Казани ли бяха тия думи или не? Да или не? Да или не? Това е въпрос на самолюбие, на чест, на живот, на щастие, много важен, най-важният въпрос на света. Наденка нетърпеливо, тъжно, с проникващ поглед наднича в лицето ми, отговаря не на място, чака няма ли да заговоря аз. О, каква игра има на това мило лице, каква игра! Виждам, че тя се бори със себе си, иска нещо да каже, за нещо да запита, но не намира думи, неловко й е, страшно й е, радостта й пречи…
– Знаете ли какво? – казва тя, без да ме гледа.
– Какво? – питам аз.

– Хайде още веднъж… да се спуснем!... Шега

Издателство Фама

Средство против впиянчване в Хеликон

Средство против впиянчване в Books.bg