Джакомо Казанова >> Живот и любов

Аз пиша, за да се смея над себе си, и съм удовлетворен от това. Джакомо Казанова

Като си припомням удоволствията, на които съм се наслаждавал, аз ги възкресявам и преживявам отново, но докато се смея над страданията, които съм понасял, не изпитвам прежната болка. Като частица от вселената, аз говоря на въздуха и си въобразявам, че давам отчет за моите афери, досущ като някой майор-дом пред господаря си преди своето пенсиониране. А колкото до бъдещето – като философ никога не ме е било грижа за него, тъй като съм наясно, че нищо не знам и нищо не мога да знам за това, което предстои; като християнин пък знам, че вярата трябва да се изпитва безпричинно, без аргументи и доводи и че най-чистата вяра се изживява в най-дълбока тишина. Знам, че съм съществувал и съм напълно сигурен в това, защото съм го почувствал; знам също и че няма да съществувам повече, когато спра да чувствам. Ако все пак се случи да чувствам и след смъртта си, тогава няма повече да питая и грам съмнение в нищо; дори ще изоблича в лъжа всеки, който дойде да ми разправя, че съм умрял...

Издателство Труд

Живот и любов в Хеликон

Живот и любов в Books.bg