Накрая ме попита кои са нашите врагове. По моя „молба“ поясни търпеливо, че иска да знае с кои народи водим от векове войни заради териториални претенции или етнически вражди, заради продължаващи нарушения на границите и така нататък. Казах му, че не воюваме с никого. Тогава той търпеливо ми обясни, че иска да разбере кои са нашите исторически противници, онези, които ни избиват и които ние избиваме. Повторих му, че нямаме такива врагове, че последната война сме я водили преди повече от половин век и че между впрочем сме я започнали с един враг и сме я завършили с друг.
Той не остана доволен. Как е възможно да съществува народ, който да няма врагове? Слязох от таксито и му оставих два долара бакшиш, за да го компенсирам заради нашия безличен пацифизъм. После ми хрумна какво трябваше да му отговоря. А именно, че не е вярно, че италианците нямат врагове. Те нямат външни врагове, или поне не успяват никога да постигнат съгласие, за да установят кои са техните външни врагове, защото са постоянно във война помежду си. Пиза срещу Лука, гвелфите срещу гибелините, северняците срещу южняците, фашистите срещу партизаните, мафията срещу държавата, правителството срещу съдебната власт – жалко е, че по онова време все още не бяха паднали двете правителства на Проди, в противен случай можех да обясня на таксиджията по-добре какво означава да загубиш война заради приятелски огън...
Издателство Бард
Няма коментари:
Публикуване на коментар