Онази велика и всеобща борба, при която един цял стар свят се превръща в нов...
Класите на френското общество се сменят подред във владеенето на публичната власт според подема или спада на революционното движение. Най-напред ние виждаме привилегированите класи в борба против нуждаещия се от пари кралски двор, а с това и началото на великия преврат, който не можеше да се спре преди да премине през всички свои фази, защото зад опълчващата се класа винаги излизаше на предно място нова, която имаше по-далечни стремежи. Борбата на привилегированите с кралския двор раздвижи цялата буржоазия, цялото трето съсловие, след което привилегированите веднага се съюзиха с двора, против който те току-що се бореха. На арената се появи като нова власт една значителна като маса либерална буржоазия, която премахна наследствените и съсловни привилегии и създаде конституцията от 1791 г., с която мислеше, че полага основите на ново буржоазно общество. Обаче средните и долни слоеве на буржоазията, както и на пролетариата, не виждаха защита на своите интереси в тая конституция и се стремяха към демокрация. Щом избухна борбата, конституционалистите от 1791 г., както и представителите на едрата буржоазия, застанаха на страната на кралския двор, от който бяха извоювали конституцията. Демократическата буржоазия, като най-мощна и най-многобройна класа, понеже зад нея стоеше пролетариатът, удържа победа и събори монархията. Буржоазната демокрация на жирондистите не можа да удовлетвори исканията на широките народни маси, които вървяха с радикалната демокрация – партията на „планината“; последва свалянето на тая партия, която представяше „почтената“ буржоазия. Обаче и партията на „планината“ не смогна да организира с конституцията от 1793 г. една чиста и трайна демокрация и нейното господство свърши с пълното рухване на „добродетелната“ държава, която щеше да се устрои по кройката на Русо.
С това възходящото движение на революцията свърши; публичната власт попадна отново в ръцете на издигналата се буржоазия, която се постара да използва победата си над средните класи. Ала тая корумпирана вече класа не бе в състояние да гарантира успешното развитие на преживялата такава ужасна буря Франция, чиито народни маси копнееха за спокойствие; тя само изглади пътя за диктатурата на Наполеон Бонапарт, който с колосален скок се издигна начело на държавата и обедини в своята личност цялата публична власт...
Из ПредговорИздателство
Асеневци
Великата френска революция в
Хеликон
Няма коментари:
Публикуване на коментар