Халед Хосейни >> Хиляда сияйни слънца

Две жени, обединени от една-единствена цел – да извоюват така жадуваната свобода...

   Мариам беше петгодишна, когато за пръв път чу думата харами.
   Това се случи в четвъртък. Сигурно беше този ден, защото си спомняше, че тогава тръпнеше в очакване, както само в четвъртък, когато Джалил идваше да я види. За да убие времето до мига, когато най-сетне щеше да го съзре как крачи през избуялата трева на поляната и ѝ маха, Мариам се покатери на един стол и свали китайския сервиз за чай – единствения спомен на нана, майка ѝ, останал от нейната майка. Тя бе умряла, когато дъщеря ѝ била на две годинки. На нана ѝ беше скъпа всяка синьо-бяла чашка, както и изящната извивка на чучурчето на чайника, ръчно изрисуваните птици и хризантеми, драконът върху захарницата, за който се смяташе, че пъди злото. Тъкмо тази захарница се изплъзна от пръстите на Мариам, падна на дъсчения под и се разби.
   Когато нана видя разпръснатите парченца, лицето ѝ пламна, горната ѝ устна затрепери, а очите ѝ — и мързеливото, и здравото, се заковаха върху нея, безизразни и немигащи. Изглеждаше толкова вбесена, че Мариам се изплаши да не би джинът пак да влезе в тялото ѝ. Но той не се появи, не и този път. Нана я сграбчи за китките, дръпна я към себе си и просъска през зъби:
 – Ах, ти, непохватно малко харами! Това ми е наградата за всичко, което изтърпях. Строши най-ценното нещо в къщата, непохватно харами.
   Тогава Мариам не я разбра. Не знаеше, че харами значи копеле. Нито пък беше достатъчно голяма, за да прозре несправедливостта, да осъзнае, че вината е на тези, които са създали това харами, чийто единствен грях бе, че се е родило. Но от тона на майка си предположи, че то е гнусно и омразно същество, подобно на отвратително насекомо като сновящите наоколо хлебарки, които нана вечно проклинаше и измиташе от колибата.
   После, когато поотрасна, Мариам разбра значението на думата. От начина, по който нана я изричаше, сякаш я заплюваше, Мариам усещаше колко обидна е тя. Разбра, че харами е нещо нежелано, че тя е незаконно дете и никога няма да има право да претендира за онова, което другите имат – обич, семейство, дом, уважение...

Издателство Обсидиан

Хиляда сияйни слънца в Хеликон

Хиляда сияйни слънца в Books.bg