– Това го твърдиш ти – отвърна Томас.
– Късметлийка си – повтори Принца провлачено, докато с кокалестата си ръка разделяше условно масата на две, – според половината от тази славна компания става дума за убийство. Едната половина от другата половина по-скоро смята, че е било злополука, а един от нас е твърдо убеден, че е било самоубийство.
Странно как моментално се досетих за коя драма говореше. А може би не беше толкова странно, тъй като макар и да бяха минали повече от двадесет години, в определени среди отзвукът от нея никога не бе заглъхвал.
Освен това можех да свържа всеки един на масата с композитора Лукас Лоус. Принца беше написал либретото за
най-известната му опера, двете жени бяха изпълнявали роли в нея, а Томас Бюрххраф неизменно беше художник на декорите му.
– „Нашият ангел падна“ – изрецитирах аз.
– По дяволите, откъде знаеш! – възкликна Принца.
– Днес стават точно двадесет и четири години – ми обясни Мика с глух глас, – та се сетихме. Въпреки че на мен дата не ми е нужна, тъй като си мисля за това всеки ден.
– Изречение, от което те побиват тръпки: „Нашият ангел падна!“ Така пишеше във вестника, не съм единствената, която мисли, че е било самоубийство – обади се Якоба Малинк.
Победният є тон издаваше, че другите не поддържат нейната хипотеза и е трябвало да я защитава в досегашния разговор.
– Беше достатъчно нещастна, за да го направи – помирително отбеляза Томас Бюрххраф, – но обичаше сина си прекалено много, за да се самоубие. Връзката помежду им беше необикновена, никога не би го изоставила.
– Пийнеш ли си, забравяш, че има хора, които обичаш от все сърце – въздъхна Принца, сякаш говореше от собствен опит, – именно това е целта на напиването. За пияниците обичта е бреме, понеже обичат твърде силно...
Издателство Аквариус
Падналият ангел в Хеликон
Падналият ангел в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар