Патрисия Каас >> Сянката на гласа ми

Историята на един живот – красив, тъжен и драматичен като песните на Патрисия Каас...

Тази вечер мама е красива, облечена е с бяла, леко сатенирана блуза и с черна пола, която очертава изящните ѝ крака. Още е с престилка, за да не се изцапа, когато започне да реже печеното месо. С Карин се разкрасяваме в банята, преди да са дошли останалите. Сестра ми мрънка, сякаш и тя е била запланувана за момче, задето трябва да се облича като момиче с рокля и всичко останало. Аз пък, напротив, съм толкова щастлива от това! Даже помолих мама да ми сложи малко руж на бузите. Но пък лак за нокти щяха да ми разрешат чак когато спра да ги гриза. Карин мърмори, че зелената ѝ рокля без ръкави от раирано кадифе и бялото поло под нея изобщо не са ѝ удобни. А щом погледне краката си, в очите ѝ почти избиват сълзи. Не може да понася черните си лачени обувки и се преструва, че са ѝ станали малки – прави всичко възможно другите да ѝ повярват, че са се смалили, докато са били в шкафа. Аз забранявам на мама да ми докосва косата. Последния път, когато го направи, ме беше срам да ида на училище от страх да не ми се подиграват. Тя няма особен талант да прави прически, но отказва да си го признае. Обожава да ни слага ролки, които оставя с часове на главите ни. После, като се погледнем със сестра ми в огледалото, приличаме на къдрави объркано блеещи агнета. Тази вечер по изключение моля мама да ми направи плитки. Е, поемам риска да не са еднакво дебели, нито пък да започват от една и съща височина, но все ми е тая. Забелязала съм все пак, че при хората никога нищо не е абсолютно симетрично. Така че и плитките ми няма защо да бъдат..

Издателство Сиела

Сянката на гласа ми в Хеликон

Сянката на гласа ми в Books.bg