Томът обхваща събития, портретува личности, които са знакови за българската история – превратът през 1881 г., последвалите вътрешни и външнополитически събития; откроена е оригиналната личност на Чардафон Велики...
Но знаете ли какъв [е] плачът на тая тълпа, с какво я нея залъгват, когато хитрите си изтъкат вече платното, когато ураджиите и митингаджиите останат на празна ясла? И това си има леснината. „Абе, господине, ами какво стана с „Историческата“ и със „Съединението“ – пита някоя овца, която са бúли на митинг. „Мълчи, бай кмете или бай даскале, недейте подига тоя въпрос – отговаря хитрият лъжлив патриот, който си е изтъкал вече платното, т. е. на комуто капват вече по 20-30 жълтички в месеца. – Европа не дава, бай кмете, не му е сега времето. Не сте ли чули какво е говорил в камарата лорд Драндабулски и как му е отговори от Берлин барон Хептенгевезен? Страшна работа, бай кмете! Султанът, и той не стои мирен: на Бабаалието имало заседание, което се продължавало цели три деня. Никой не знае какво се е говорило там, но ние сме уверени, че за нас се е кроило нещо. От друга страна, ингилишката флота се е изгубила из морето и къде ходи, какво мисли – пак никой не знае. Бисмарк, разсърден от тая политика на ингилизите, тропнал с крака си и заповядал да приготвят десет хиляди топа!... Немците запушили Дунава, Русия се заклела, че ще хване английската царица, персийският шах изклал консулите в столичния си град и пр., и пр. Екзархът секи ден провожда много здраве и руският посланик телеграфира „мирни“ и „разумни“ да бъдеме. Секи да си гледа работата, за нас има кой да се потруди...“ „Я гледай, я гледай! И сички тие топурдии сé за нас може да стават – възклицава продаденият за зелен хайвер кмет. – Ама Русия ще ни остави ли? Не! Тя гледа на българите като на писани яйца“ – свършва той, като че тяхна милост, българите, да са предназначени от вселената да останат за семе на тоя свят...
Издателство Захарий Стоянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар