Някога в северния край на Остин живееше почтено семейство на име Смодърз. То се състоеше от Джон Смодърз, жена му, самият той, малката им петгодишна дъщеря и нейните родители, което прави шест души, когато се извършва преброяване на населението на града с цел данните да се публикуват, и само трима в действителност.
Една вечер след вечеря момиченцето го хванаха силни колики и Джон Смодърз хукна към центъра на града да купи някакво лекарство.
И не се върна повече.
Момиченцето се оправи и след време порасна и стана жена.
Майката толкова много тъжеше за изчезналия си съпруг, че се ожени повторно чак след три месеца и се пресели в Сан Антонио.
След време момичето също се ожени, а след като се отърколиха още няколко години, то също имаше вече петгодишно момиченце.
Младата майка живееше в същата къща, в която бяха живели, когато баща ѝ излезе и не се върна повече.
Една вечер по някакво изключително съвпадение момиченцето заболя от остри колики тъкмо на годишнината от изчезването на Джон Смодърз, който щеше да ѝ бъде сега дядо, ако беше жив и имаше постоянна работа.
– Ще сляза до града да купя някакво лекарство – каза на жена си Джон Смит (защото тя се бе оженила не за друг, а именно за него).
– Не, скъпи! – възкликна жена му. – И ти може да изчезнеш завинаги и да забравиш да се върнеш.
И тъй Джон Смит не излезе, а седна с жена си до креватчето на малката Панси (защото така се казваше Панси).
Ала след малко състоянието на малката Панси явно се влоши и Джон Смит отново понечи да излезе за лекарство, обаче жена му не даде да се издума за излизане.
Ненадейно вратата се отвори и в стаята влезе превит и прегърбен старец с дълга бяла коса.
– А, дядо! – възкликна Панси. Тя го беше познала преди другите.
Старецът измъкна от джоба си шише лекарство и даде на Панси една лъжичка от него.
Една вечер след вечеря момиченцето го хванаха силни колики и Джон Смодърз хукна към центъра на града да купи някакво лекарство.
И не се върна повече.
Момиченцето се оправи и след време порасна и стана жена.
Майката толкова много тъжеше за изчезналия си съпруг, че се ожени повторно чак след три месеца и се пресели в Сан Антонио.
След време момичето също се ожени, а след като се отърколиха още няколко години, то също имаше вече петгодишно момиченце.
Младата майка живееше в същата къща, в която бяха живели, когато баща ѝ излезе и не се върна повече.
Една вечер по някакво изключително съвпадение момиченцето заболя от остри колики тъкмо на годишнината от изчезването на Джон Смодърз, който щеше да ѝ бъде сега дядо, ако беше жив и имаше постоянна работа.
– Ще сляза до града да купя някакво лекарство – каза на жена си Джон Смит (защото тя се бе оженила не за друг, а именно за него).
– Не, скъпи! – възкликна жена му. – И ти може да изчезнеш завинаги и да забравиш да се върнеш.
И тъй Джон Смит не излезе, а седна с жена си до креватчето на малката Панси (защото така се казваше Панси).
Ала след малко състоянието на малката Панси явно се влоши и Джон Смит отново понечи да излезе за лекарство, обаче жена му не даде да се издума за излизане.
Ненадейно вратата се отвори и в стаята влезе превит и прегърбен старец с дълга бяла коса.
– А, дядо! – възкликна Панси. Тя го беше познала преди другите.
Старецът измъкна от джоба си шише лекарство и даде на Панси една лъжичка от него.
Момиченцето се оправи веднага.
– Позакъснях малко – каза Джон Смодърз, – защото трябваше да чакам трамвай.
– Позакъснях малко – каза Джон Смодърз, – защото трябваше да чакам трамвай.
Издателство Кронос
Дългият път в Хеликон
Дългият път в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар