Братя Мормареви >> Войната на таралежите

За едно баскетболно игрище...

   – Деца – започна Христо Пангаров, – дошъл съм да запиша желаещите да тренират баскетбол. Не гледайте, че сега всички се увличат по футбола. Средният ръст непрекъснато се увеличава, следователно все повече хора ще гледат нагоре към коша, вместо да търсят топката в краката си. Баскетболът развива сръчност и бързина, помага за бързото израстване на височина...
   На това място от речта Димитър Маляков вдигна ръка.
   – ... Аз бях най-ниският в класа – продължи Пангаров. – За една година пораснах с дванайсет сантиметра.
   Маляков изпъна ръката си още повече и се заповдига нетърпеливо от чина си. Дванайсет сантиметра, охо, това никак не е зле! Сега в класа той се нареждаше на предпоследно място по височина и заради това, а не заради презимето му викаха Маляка. Ако този човек го вземе в отбора си...

   Маляка се опита да срещне погледа на Пангаров, да привлече вниманието му, но Пангаров като че ли не го забелязваше. Продължаваше да говори. Притежаваше чаровна усмивка и дар слово, но Добрева не го слушаше. Подпряла гръб на прозореца, тя се чудеше как може току-така, посред час, да є прекъснат урока. Знаеше, че за децата посещението на треньора е добре дошло. Слушаха го с интерес дори и тези, които в часовете є винаги блееха нанякъде. Това я обиждаше.

   Христо Пангаров се увличаше все повече и повече в красноречието си. Разказа колко много труд и постоянство ще се изискват от всяко дете, за да се нареди в редиците на националния отбор. Със силата на художественото слово той пресъздаде някои по-интересни моменти от мачове в Милано, Мадрид, Сантяго, Мексико Сити и с това съвсем възбуди фантазията на всички.
   – Какво е баскетболът? – провикна се той накрая патетично. – Преди всичко движение! А движението е в основата на живота. Баскетболът укрепва здравето, укрепва духа, създава силни мъже. Мъже ли искате да станете или баби?
   – Мъже! – изреваха в един глас момчета и момичета и вдигнаха ръка. В гората от ръце ръката на Маляка се изгуби и той се изправи.
   – Какво има? – попита го треньорът.
   – Да ме запишете!
   Пангаров тръгна към чина на Маляка. Спря се и го измери с очи. Маляка стоеше изопнат. “Дано ме избере, дано ме избере, дано ме избере...”, повтаряше си той наум. Вярваше, че като желаеш нещо силно, то непременно се сбъдва.
   – Да се разберем – обади се класната Добрева, – на ученици с посредствен успех няма да разреша да тренират.
   – Ние и не приемаме – отвърна треньорът и продължи между редиците. – На нас слаби ученици не са ни нужни...

Издателство Труд

Войната на таралежите в Хеликон

Войната на таралежите в Books.bg