Джеймс Клавел >> Тай-Пан

... Разбира се, това не е история, а роман. Той е населен с мъже и жени, създадени от авторовото въображение, и не е търсена връзка с реални лица или компании, които са били или са част от Хонконг. Джеймс Клавел

   Дърк Струан се изкачи на офицерския отсек на „Венджънс“ – флагман на Нейно величество – и с широка крачка се отправи към прохода. Линейният кораб със седемдесет и четири тона на борда бе пуснал котва на половин миля от острова. Наобиколили го бяха други военни кораби от флота, транспортни кораби на експедиционните сили, китайски търговски кораби и клипери за опиум.
   Беше мрачно и хладно. Зазоряваше се. Денят бе вторник, 26.01.1841 г.
   Докато вървеше по главната палуба, Струан хвърли поглед към брега и го обзе вълнение. Войната с Китай се бе развила според плановете му. Победата – според предвижданията му. Цената на победата – островът – бе онова, за което копнееше от двадесет години. И ето сега той се готвеше да слезе на брега, за да присъства на церемонията по встъпване в собственост, за да види как един китайски остров се превръща в бисер от короната на Нейно британско величество кралица Виктория.
   Островът бе Хонконг. Тридесет квадратни мили скалисти възвишения в северния край на огромната Перлена река в Южен Китай. На хиляда ярда от континента. Негостоприемен. Неплодороден. Необитаван – с изключение на малкото рибарско селище откъм южната му страна. Точно на пътя на чудовищните бури, които ежегодно се развихрят откъм Тихия океан. Ограден от изток и запад с опасни плитчини и рифове. Абсолютно ненужен на мандарина – титла, давана на всеки висш чиновник на китайския император, – в чиято провинция бе разположен.
   Но Хонконг притежаваше най-голямото естествено пристанище в света. И той бе прагът на Струан към Китай.
   – Готови за спускане! – извика младият офицер от наблюдателницата на пехотинеца в ален сюртук. – Голямата лодка на мистър Струан до средния проход!
   – Слушам, сър! – Пехотинецът се наведе през перилата и заповедта отекна нататък.
   – Няма да отнеме и минута, сър! – каза офицерът, като се мъчеше да сдържа благоговейния си страх от този принц – търговец, който бе станал легендата на Китайските морета.
   – Не е чак толкоз бързо, момко.
   Струан бе огромен мъж, с лице, брулено от хиляди бури. Синият му сюртук бе със сребърни копчета, а впитите бели панталони бяха небрежно втъкнати във високите моряшки ботуши. Бе въоръжен, както обикновено: нож в гънката на гърба и още един – в десния ботуш. Беше на четиридесет и три, червенокос, а очите му бяха смарагдовозелени.
   – Хубав ден – каза той.
   – Да, сър.
   Струан мина през прохода, качи се на носа на голямата лодка – най-голямата на кораба – и се усмихна на по-малкия си полубрат Роб, който бе седнал по средата.
   – Закъсняваме – каза Роб, широко ухилен.
   – Аха. Негово превъзходителство и адмиралът се туткат. – Струан се взря за миг в острова. После даде знак на боцмана.
   – Спускай! Към брега, мистър Макей!
   – Веднага, веднага, сър!
   – Най-сетне, а, тай-пан? – запита Роб. „Тай-пан“ бе китайската дума за „върховен господар“. Във всяка компания или армия, флот или нация има само един такъв човек и той е, който владее и упражнява истинската власт.
   – Аха – отвърна Струан.
   Той бе тай-пан от „Ноубъл хаус“...

Издателство Сиела

Тай-Пан в Хеликон

Тай-Пан в Books.bg