четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Аксел Мунте >> Легенда за Сан Микеле

Не, светът от моята младост изобщо не прилича на сегашния... поне така ми се струва...

Рядко пропусках вторниците, когато професор Шарко изнасяше в „Салпетриерата” знаменитите си лекции, посветени предимно на неговата теория за „голямата истерия” и хипнозата. Грамадната аудитория неизменно беше претъпкана с разнообразна публика, стекла се тук от цял Париж – писатели, журналисти, известни актьори и актриси, модни куртизанки.
Всички те бяха водени от извратено любопитство и от желанието да видят поразителни хипнотични явления. На една от тези лекции се запознах с Ги дьо Мопасан, който вече беше известен като автор на „Лоената топка” и на незабравимия роман „Домът Телие”. Често водехме с него безкрайни разговори, посветени на хипнозата и на различните душевни заболявания. Той се опитваше да изкопчи от мен малкото, което знаех на тази тема. Интересуваше се и от лудостта, защото тъкмо тогава събираше материали за страшната си книга „Пътешествието на Орла”, в която така добре обрисува собствената си трагична участ.Веднъж ме придружи до клиниката на професор Бернхайм в Нанси, аз пък прекарах няколко дни на неговата яхта „Бел Ами”, закотвена в Антибското пристанище. Мопасан се боеше от смъртта.

Страхът, терзаещ неспокойния му ум, вече се четеше в очите му и още тогава знаех, че е обречен. Дали той го съзнаваше? Разрухата му ускоряваха и безбройните, непрекъснато сменящи се жени, които намираше из целия град – манекенки, балерини, актриси, танцьорки, обикновени проститутки. Продължаваше да твори с трескава бързина шедьовър след шедьовър, като пришпорваше трескавия си мозък с шампанско, етер и с всевъзможни наркотици. Понякога заставаше пред огледалото над камината и дълго се взираше в отражението си. Веднъж ми разказа, че докато работел върху поредния си роман, видял как в кабинета му влиза напълно непознат човек. Неканеният гост седнал срещу него и започнал да му диктува онова, което тъкмо щял да напише. Канел се да позвъни на прислужника, за да прогони натрапника, но за свой ужас изведнъж разбрал, че това е самият той...

Превод Весела Прошкова

Издателство Рата – София



Няма коментари:

Публикуване на коментар