Дебнеха се взаимно.
От години се наблюдаваха така – прикрито, неизменно привнасящи нови лукавства в играта...
Емил се усмихна доволно.
Не на нея. Не на огъня.
На идеята, която му хрумна.
Не бързаше да я реализира.
Имаха време – и той, и тя.
Цялото време до момента, в който един от тях не умре...
Няма коментари:
Публикуване на коментар