Робърт ван Хюлик >> Скелет под камбаната

Съдията е длъжен да бъде майка и баща на хората,
да насърчава честните и добрите,
на болните и старите да помага.
Макар и да отсъжда строги наказания,
не да поправя – да предпазва, е дългът му.

   Изминаха шест години, откак се оттеглих от преуспяващата фирма за търговия на чай, останала наследство от баща ми, и се уединих на спокойствие във вилата си отвъд Източната градска врата. Тук най-сетне намерих време да се отдам изцяло на любимото си занимание – колекционирането на предмети, свързани с извършването и разкриването на различни престъпления.
   Тъй като славната ни династия Мин беше въдворила ред и спокойствие в империята ни, насилията и престъпленията в наши дни бяха станали рядкост и аз бързо стигнах до извода, че ако искам да се сдобия със сведения за разни тайнствени злодеяния и остроумното им разгадаване от магистрати и съдии, трябва да се обърна към миналото. Увлечен от интересните си проучвания, с течение на годините неусетно събрах забележителна колекция от автентични документи, отнасящи се до прочути криминални дела, оръжия, използвани за жестоки убийства, стари свидетелства за извършени обири и многобройни други реликви, свързани с историята на престъпността.
   Една от най-скъпоценните ми придобивки беше съдийско чукче – продълговат къс черно санталово дърво, принадлежало преди много столетия на съдията Ди, нашият прославен майстор на съдебните разкрития. Върху чукчето бяха гравирани стиховете, цитирани по-горе. Според запазените писмени документи Ди винаги го използвал, когато председателствал съдебните заседания, за да му напомня за неговите свещени задължения към държавата и народа.
   Цитирам стиховете по памет, защото вече не разполагам с това чукче. Ужасното премеждие, което преживях това лято преди около два месеца, ме накара да изоставя завинаги проучванията си и да се разделя с цялата си колекция от реликви, свързани с кървави злодеяния от миналото. Сега съм се захванал да колекционирам предмети от сиво-зелен порцелан и намирам това спокойно занимание във висша степен подходящо за моята поначало миролюбива природа.
   Има обаче нещо, което трябва да сторя, преди действително да заживея спокойно: да се отърва от всички натрапчиви спомени, които и до днес смущават съня ми. За да се освободя от постоянните кошмари, ми е необходимо да споделя странните загадки, разбулени пред мен по един толкова тайнствен начин. Тогава – и само тогава – ще мога да забравя завинаги страшната преживелица, която ме порази и ме тласна до ръба на безумието.
   Днес в изключително меката есенна утрин седях в изисканата си градинска беседка и се любувах на изяществото на двете ми любими наложници, които подреждаха хризантеми с нежните си ръце. В тази ведра и спокойна обстановка се осмелих най-сетне да върна мислите си назад към онзи съдбовен ден..

Преводач Явор Въжаров

Издателство Труд

Скелет под камбаната в Pimodo