В най-голямата, най-кафявата и най-калната река в Африка плуваха два крокодила, едва подали глави над водата. Единият крокодил беше огромен. Другият бе не чак толкова голям.
− Знаеш ли какво бих хапнал днес за обяд? − попита Огромният крокодил.
− Не − отвърна Не толкова големият крокодил. − Какво?
Огромният крокодил се ухили и разкри стотици остри бели зъби.
− Днес на обяд искам да похапна хубаво, сочно детенце.
− Аз не ям деца − рече Не толкова големият крокодил. − Само риба.
− Хо-хо-хо! − извика Огромният крокодил. − Обзалагам се, че ако видиш дебеличко, сочно дете да цапа във водата ей там, ще го излапаш наведнъж!
− Няма − възрази Не толкова големият крокодил. − Децата са прекалено твърди и жилави. Те са твърди, жилави, гнусни и горчиви.
- Твърди и жилави! − извика Огромният крокодил. − Гнусни и горчиви! Какви глупости говориш само! Децата са сочни и вкусни!
− Толкова са горчиви − каза Не толкова големият крокодил, − че стават за ядене само след като ги поръсиш със захар.
− Децата са по-големи от рибите − заяви Огромният крокодил. − От тях се получават по-големи порции.
− Много си лаком − отбеляза Не толкова големият крокодил. − Ти си най-лакомият крокодил в цялата река.
− Аз съм най-смелият крокодил в цялата река. Само аз се осмелявам да изляза от водата, да прекося джунглата и да стигна до града, за да търся деца, които да изям...
Преводач Катя Перчинкова
Дизайнер Куентин Блейк
Издателство Enthusiast
Огромният крокодил в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар