четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Еманюел Роблес >> Венеция през зимата

Във Венеция през зимата бродят призраци...

   Във „Венето“ я обзе известна веселост. Още от входа се почувства така самоуверена, вътрешно покровителствана от нощта. Отгатваше ли Ласнер интереса, който предизвикваше у нея? Елен се съмняваше в това, защото на моменти ѝ изглеждаше леко отчужден. Тя го наблюдаваше, докато се хранеха, гледаше обгорената му ръка, която налагаше в съзнанието ѝ мисълта за изпълнен с приключения живот.
   Разговаряха за албума, който Ласнер подготвяше.
   – Кога ще го започнете? – поинтересува се тя.
   – Предпочитам най-напред да свърша с изложбата.
   – А това ще трае дълго – намеси се Палиеро, забил нос в чинията.
   – Все пак скоро ще се заема с албума – продължи Ласнер. – Работата много ме интересува, макар и да съм наясно колко е трудна.
   През зимата Венеция е създадена само за тези, които се обичат, и обезсърчава другите, чието сърце е празно.
   Беше ли забележката преднамерена? Беше я изрекъл с усмивка, но Елен не се доверяваше на думите.
   – Освен това много ценя ирационалното, а през този сезон във Венеция бродят призраци, които през лятото тълпата и слънцето прогонват. Как да се изрази в образи цялата тази тайнственост?
   Той явно се забавляваше...

Издателство Унискорп


Няма коментари:

Публикуване на коментар