– Това са техните рицарски униформи – отвърнаха руските войници. – Когато са се срещали гърди срещу гърди със своя враг, върху окопи и укрепления, върху покривите на къщите и стените, когато ноктите са били зачепкнувани в гърла, ръцете са срещали клещи, краката – греди, очите – светкавици, когато се е отбранявал всеки камък, когато всяка тухла е ставала зид, всяка педя родна земя – полесражение, тогава техните дрехи са станали такива дрипели.
– Но техните стари пушки, какви са такива изпочупени?...
– Имало е боеве, когато в ръцете им са ставали тояги.
– А ножовете им... насечени като триони!...
– Такива виждаме насечени и главите им!.... Те са носили на челата си лъвове!
– А сега нямат на главите си нищо друго освен рани!
– Това показва, че не са се крили под калпаците си, когато е падала градушка.
– Косите им са само пепел!
– Тия хора са се били в запалени къщи.
– Но сега защо са целите мрак?
– Носят ужасни спомени.
– Но тия хора да не би да идат от Балканите?... Само кървавите въстания им приличат!
– Да, познахте, това са братята българи!
Издателство Изток-Запад
Шипка в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар