– Искаш ли да видиш един агент на Секретната служба? – пита жена си той.
– Къде?
– Ей там, в онази сграда – отсреща, отговаря той, като сочи.
Шест минути по-късно, преди кортежът да стигне до „Дийли Плаза“, Роналд Фишър и Робърт Едуардс, които работят в ревизорската служба на близкия окръг, поглеждат нагоре и виждат мъж, който седи неподвижно на прозореца на шестия етаж.
„Не помръдна – спомня си по-късно Фишър. – Погледът му не трепна. Стоеше, втренчен като статуя.“
В същото време, Хауърд А. Бренън, местен водопроводчик, бърше потта от челото си с ръкава на своята войнишкозелена риза. Това го кара да се зачуди колко ли е горещо и той поглежда към таблото „Херц“ под покрива на Тексаското училищно хранилище, което показва часа и температурата. Вдигайки очи към таблото, Бренън съзира загадъчен, неподвижен като статуя мъж, заел позиция за стрелба на горния прозорец.
Но точно тогава до него долитат приветствените възгласи с приближаването на кортежа все по-наблизо. По улица „Мейн“ хорското множество е от 3 до 6 метра по-широко и възгласите му отекват в облицованите с прозорци „каньони“ на търговската част в Далас. При цялото това въодушевление гледката на човека, застанал до прозореца с пушка в ръце, е забравена. Президентът е близо.
Нищо друго няма значение...
Издателство Книгопис
Да убиеш Кенеди в Хеликон
Да убиеш Кенеди в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар