Владимир Свинтила >> Лицето на Горгоната

Един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература в България...

   Някъде през пролетта на 1958 г. двама полковници, униформени, ме посетиха в редакцията на в. „Народна култура“, която се помещаваше тогава на бул. „Дондуков“ в сградата на т.нар. Партиен дом. В крилото на бул. „Дондуков“ се помещаваше целият тогавашен Комитет за култура.
   Полковниците говориха в присъствието на мои колеги. Те дошли да ме поканят да напиша изложение: кои хора са насочили Държавна сигурност по моите дири. Според полковниците аз съм бил съвършено невинен и сега, при гранди­озните промени, които ставаха, при всеобщата десталиниза­ция, било време да се даде възмездие на клеветниците. Те ме информираха, че моето досие е унищожено като фалшиво.

   Бе време на тържество на антисталинизма. От МВР, вътрешни войски и от армията бяха уволнени много сталинисти. Беше подменена цялата администрация. А и цялата преса – от старите журналисти, които бяха правили сталинския печат, бяха останали единици.
   В „Бамбука“ се събираха опозиционно настроените интелигенти. Първоначално всички бяхме против. След това една част – Джагаров, Левчев и компания – полека-­лека се сбли­жаваха с режима.
   Бях всеки ден в „Бамбука“ и чувах всички грандиозни приказки. Асен Игнатов говореше за тоталния крах на сталинизма; така говореха и други. Но така говореше и западната преса. Четвъртият интернационал, троцкистите, се обърна към американците с покана да се откажат от военни действия срещу Русия, защото сега там масите били взели съдбините си в свои ръце.
   Илюзията беше всеобща и на малцина бе направило сериозно впечатление станалото в Унгария. На Хрушчов вяр­ваха безусловно, оправдаваха го и го извиняваха: в Унгария работата решили военните, над които Хрушчов нямал власт.

От тук насетне почваше дребното софийско политиканство.
   Не вярвах нито на Хрушчов, нито на десталинизацията...

Издателство Изток-Запад

Лицето на Горгоната в Хеликон

Лицето на Горгоната в Books.bg