Тъй като в селото им няма много деца, с които да си играе, палавата Мадикен сама си измисля забавления. Но всички те са малко особени – скача с чадър от покрива на къщата, търси заровено съкровище, пазено от призрак, а за разнообразие продава сестричката си в робство...
Мадикен живее ей там, в голямата червена къща долу край рекичката.Там живеят също мама и татко, малката й сестричка Еласабет, черният пудел Сасо и едно малко котенце на име Гусан. А също и Алва. Мадикен и Елисабет живеят в детската стая, домашната помощница Алва – в своята стаичка, Сасо – в една кошница в коридора, а Гусан – пред кухненската печка. Мама живее почти в цялата къща, татко – също, освен когато е във вестника и пише, за да имат хората в града нещо аз четене.
Всъщност Мадикен се казва Маргарета. Но когато беше малка, тя сама се нарече Мадикен. И въпреки, че сега е голяма и почти на 7 години, все още й викат така. Само когато е сторила някоя пакост и трябва да й се скарат я наричат Маргарета. А това се случва често. На Елисабет й викат Лисабет и рядко се налага да й се карат. Но Мадикен има толкова много щури хрумвания и не се замисля, докато... докато вече не е станало късно. Тогава й става тъжно и се разкайва. Толкова много й се иска да е мила и послушна, затова е жалко че понякога не се получава...
Издателство Пан
Няма коментари:
Публикуване на коментар