Стивън Пинкър >> Материалът на мисълта

Всеки път, когато ругаем, демонстрираме елемент от човешката емоционалност. Когато пък използваме завоалирани изрази, за да предложим подкуп, отправим заплаха или подхванем флирт, разкриваме аспект от човешките взаимоотношения...

Обвързването на думите с действителността ни помага да разсеем тревогата, че езикът ни оплита в една самосъдържаща се мрежа от символи. Това е тревогата, че значението на всяка дума се дефинира посредством други думи и така в една
кръгова безкрайност. Както отбелязва един семантик, всеки нормален речник играе тази игра, като осведомява читателя, че „заповядвам означава командвам, а ръководя и направлявам
са „не толкова категорична форма на командвам и заповядвам“, а командвам означава „ръководя с правото да изисквам подчинение“, но ръководя означава заповядвам, а направлявам – „давам разпореждания“; или пък че моля означава „изисквам учтиво“, докато изисквам означава „настоявам за нещо, полагащо ми се по право“, а настоявам – „искам или изисквам“, докато искам означава „отправям молба“ и т.н.
Тази въртележка изглежда като пълен кошмар за онези, които копнеят за сигурност в думите, предизвиква възторг у деконструктивистите и постмодернистите и е уместно използвана от автора на един речник за компютърния жаргон, който беше написал:
       затворен кръг, същ. и. Вж. кръг, затворен.
       кръг, затворен. същ. и. Вж. затворен кръг.

Издателство Изток-Запад

Материалът на мисълта в Хеликон

Материалът на мисълта в Books.bg