Многобройните разклонения на историята, митологиите и литературната ситуация разкриват противоречивите действия на един самозванец (не сме ли всички ние самозванци в някой момент от живота си?), на човек с много имена, но без морал, с единствена ценност естетиката (не е ли това стремежът на всеки творец?), на убиец, поклонник на ужаса и фотограф на страха, художник варварин, довел творенията си до крайни смъртоносни превъплъщения
Разказвачът среща за пръв път този човек през 1971 или 1972 г., по времето на Салвадор Алиенде. Тогава той се представя като Руис-Тагле и, недостъпен и предпазлив като котка, се промъква в литературните кръжоци на университета в град Консепсион. Пише също толкова недостъпни и предпазливи стихове, изкушава жените, а у мъжете буди смущаващо недоверие.
Вижда го отново след военния преврат, в дните, когато младите осемнайсетгодишни поети като тях се изправят пред своята внезапна, окървавена зрялост. Но тогава разказвачът все още не подозира, че зад пилота на име Видер, изписвал в небето библейски цитати с дима на своето самолетче, и кандидат-поета Руис-Тагле се крие едно и също лице. Библейските стихове достигат до пленниците по стадионите, ала вече няма как да ги прочетат близначките Гармендия, две от поетесите, изкушени, а сетне и предадени от него...
Издателство Рива
Няма коментари:
Публикуване на коментар