Джон Фаулз >> Абаносовата кула

Изданието включва новелите "Абаносовата кула", "Едуик", "Горкият Коко", "Загадката" и "Облакът"

   Посред моравата се издигаше каталпа, окастрена като грамадна зелена гъба; в сянката ѝ се мъдреха, сякаш унесени в разговор, градинска маса и три плетени стола. Зад тях, обгърнати от зноя, две голи момичета лежаха на тревата едно до друго. Оттатъшното, полускрито, бе по гръб, сякаш заспало. Отсамното лежеше по корем, с брадичка, подпряна на ръцете, и четеше книга. На главата имаше широкопола сламена шапка, горната част обвита с тъмночервено парче плат. И двете тела бяха съвсем кафяви, равномерно кафяви, и явно нямаха понятие, че на трийсетина метра от тях в сенчестото антре стои непознат.
   Не разбираше как не бяха чули колата му в горската тишина. Но той наистина бе изпреварил часа „за чая“, който сам бе предложил в писмото си; а може би на вратата имаше все пак някакъв звънец или прислужник, който да го чуе. За няколко мига Дейвид запамети топлите тонове на двете лениви женски фигури, зеленото на чадъра каталпа и зеленото на тревата, тъмнокарминеното на шапката, розовата стена отвъд със старите плодни дръвчета, подпрени с колове. После се обърна и тръгна обратно към главния вход по-скоро развеселен, отколкото смутен. Помисли пак за Бет: как би се възхитила на това гмуркане в легендата...
   Порочният стар фавън и неговите прочути следобеди. Там, дето беше нахълтал в началото, веднага съзря онова, което в любопитството си бе пропуснал. На каменния под, зад една от страничните греди на вратата, се мъдреше пиринчен звънец с дръжка. Вдигна го и го разклати – прииска му се да не го бе сторвал: резкият училищен звън враждебно нахлу в смълчаната къща, в озарения ѝ от слънцето покой. Нищо не се случи; отгоре не се чуха никакви стъпки, не се отвори и никаква врата в дъното на дългото помещение, където бе застанал...

Издателство Сиела

Абаносовата кула в Хеликон

Абаносовата кула в Books.bg