Рангел Вълчанов >> Хем съм сам, хем няма никой

Всеки ред от чуждите книги ми доказват липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните ѝ бели листи. Рангел Вълчанов

   Важно според мен е, че моето лице „Аз" е родено в село Кривина находящо се на 15 км източно от София, до самия околовръстен път, почти до пистата на летището. Над моята Кривина през последните 60-70 години денонощно на опасна височина с трясък прелитат гражданите на Европа и Света. Ня­колко поколения, макар и оглушели от децибелите на прелитащата цивилизация, все пак оживяхме, но макар и глухи, за целта се навеждахме и прегърбени като буквата „Г", се спасявахме от спуснатите самолетни колесари, гордо, с келнерска чупка в кръста, винаги готови да поемем бакшишите.
   Макар и прегърбен, успях сериозно да се отдалеча от рож­дената си дата и няма как, съдбата ме затрупа с много боклуци, камара баластра от излишни срещи и навалица, идиотски по­знанства задръстиха паметта ми, объркаха я и вече не съм сигурен дали не се озовах в зоната на големите гаснещи илюзии, в зоната на здрача. Макар че в „зоната" понякога наставаше голям смях и веселба - всеки подминава другия и никой не те пита за нищо, не те забелязва, не те бръсне за слива, - но така е от вечни времена: „Хем си сам, хем няма никой!" ако изключим навлеците от топлофикация и енергоснабдяване. Може би затова, малко паникьосан, посегнах към чезнещата памет, дано в нея открия някаква надежда, да намеря верния приятел и спа­сител. Дано тя да ми протегне ръка, да разсее съмненията: дали тоя тук съм „аз", или ония отсреща пак съм „аз", или както по­вечето хора живеем с автобиографията и биографията си като призраци, облечени в един и същ костюм...

Издателство Сиела

Хем съм сам, хем няма никой в Хеликон

Хем съм сам, хем няма никой в Books.bg