За мен историята започна с Робърт Паглино.
Моят най-добър и единствен приятел, когато бях на осем.
И двамата отблъснати от останалите деца, ние си другарувахме, сближавани от сходно нещастие. Моето беше плод на проблем по време на вътреутробното развитие. Неговото – вродено: неконтролиран генотип, водещ до късогледство, акне и (както се оказа по-късно) податливост на наркотици. Родителите му така и не го бяха оптимизирали. Малцината двайстовековски реликви, които все още вярваха в Бог, подкрепяха и мнението, че не бива да се опитваме да подобряваме Неговите ръкоделия. Тъй че, макар и да бе могло да поправят и двама ни, само единият всъщност премина ремонт...
Издателство Изток-Запад
Слепоглед в Хеликон
Слепоглед в Books.bg
Ето и моето ревю за "Слепоглед": http://omagiosanovreme.blogspot.com/2013/05/slepogled-peter-watts-blindsight.html
ОтговорИзтриване